Всеки опит да посочиш „най-великите луксозни автомобили на всички времена“ започва с един невъзможен въпрос: какво всъщност е лукс?
При автомобилите отговорът се променя според емблемата на капака. Понякога луксът е без усилие комфорт, както го разбира Rolls-Royce. Понякога е стил и драматичност – почеркът на Bugatti. За Mercedes-Benz това е баланс и инженерна дълбочина. За Tesla – софтуер и технологии. За Toyota Century луксът означава просто „най-доброто от всичко“, изпипано до съвършенство.
Най-често обаче луксът изглежда като комфорт, изтласкан до крайност. Помислете за Cadillac Eldorado Brougham: ръчно сглобяван през 1957 г., натъпкан с круиз контрол, автоматично превключване на дълги/къси светлини, ел. прозорци, климатик и транзисторно радио – неща, които стават масови десетилетия по-късно. В своето време той не е просто удобен; той е поглед в бъдещето.
Луксът е и стоп-кадър на една епоха. Всеки велик луксозен автомобил показва какво е означавал „добрият живот“ в момента, в който е създаден. Затова е трудно да сравниш Duesenberg Model J с Citroën DS, Lexus LS 400 или Tesla Model S. Всички са велики, но по коренно различни начини.
За този списък панел от девет експерти оцени:
- доколко всеки автомобил изпълнява мисията си в своята епоха
- иновации и инженерство
- комфорт, майсторска изработка и чисто разточителство
- историческа значимост и влияние
Допуснати са само автомобили с четири врати, за да оставим купетата, GT моделите и кабриолетите в тяхна собствена категория. Не сме делили света на „премиум“, „лукс“ и „ултралукс“ – истинският лукс е субективен, просто го разпознаваш, когато го видиш.
От 148 кандидата, обхващащи повече от век, тези 50 излизат начело. Някои избори са спорни, някои пропуски – още повече. Но заедно те разказват историята на това как се е развил луксозният автомобил – от полирания месинг до безшумните електромобили.
50. Audi V8 (1988–1993)
Audi V8 беше тихата революция от Инголщат. На пръв поглед изглежда като леко по-луксозно Audi 100, но всъщност е първият сериозен опит на марката в големия луксозен клас. Той въвежда изцяло алуминиев V8 с четири разпределителни вала, комбиниран със задвижване на четирите колела Quattro и автоматична скоростна кутия – никак не е малко за края на 80-те.
В интериора предлага кожа, дърво и технологии, които го поставят директно срещу BMW и Mercedes. Не се продава в огромни тиражи, но полага основата на A8 и на съвременния „луксозен“ образ на Audi. Успехът му в DTM – титли през 1990 и 1991 г. – тихо доказва, че Audi може да прави луксозен автомобил, който има място и на пистата.
49. Porsche Taycan Turbo S Cross Turismo (2021–)
Porsche Taycan Turbo S Cross Turismo е отговорът на марката на въпроса „Как би изглеждал електромобил, който не е компромис?“. Той съчетава ДНК-то на Porsche с изцяло електрическо задвижване, брутално ускорение и шаси, настроено да „живее“ по завоите.
Версията Cross Turismo добавя комби-силует, повече багажно пространство и лек офроуд потенциал, превръщайки го в изключително бърз гран турер за всеки ден. Той е еднакво щастлив да върти обиколки на Нюрбургринг, както и да се катери по неравен чакълест път до къща в планината. За много купувачи това е първият електромобил, който наистина се усеща като равностоен заместник на мощен бензинов флагман, а не просто алтернатива.
48. Chrysler Airflow (1934–1937)
Chrysler Airflow е смел експеримент, появил се твърде рано. Докато повечето луксозни автомобили от 30-те години следват изправени „каретни“ пропорции, Airflow прегръща аеродинамиката с заоблен нос, наклонено предно стъкло и интегрирани калници.
Инженерите на Chrysler изместват двигателя напред и поставят пътниците между двете оси за по-добро разпределение на теглото и комфорт. Резултатът е по-стабилен и по-безопасен автомобил при висока скорост. Консервативните купувачи обаче намират дизайна за твърде радикален. Airflow се продава слабо и принуждава Chrysler да се върне към по-традиционни форми. Десетилетия по-късно дизайнерите ще го признаят като пионер в аеродинамичния лукс.
47. Buick Roadmaster (1990–1996)
Buick Roadmaster от 90-те е последният от старото поколение американски „магистрални параходи“. Построен върху масивна рама, с V8 и задно предаване, той продължава традицията на големите седани на GM, които десетилетия наред тихо прекосяват континента.
Тук не става дума за джаджи и рекордни времена. Силата му е във възглавничното возене, огромния салон и почти магическата способност да прави часовете по магистралата да изчезват. Докато кросоувърите и SUV-овете превземат пазара, големият американски седан отмира. Roadmaster се превръща в движещо се „сбогом“ с един тип лукс, който става все по-рядък.
46. Cord 812 S Sedan (1937)
Cord 812 е автомобил, който най-добре въплъщава духа на Art Deco в САЩ. Неговият дълъг „ковчежен“ нос, скритите фарове и ниските, чисти линии го правят да изглежда като излязъл от футуристична скица. А иновациите не спират до външния вид.
Моделът използва предно предаване и полуавтоматична „preselector“ скоростна кутия – технологии, които ще станат масови много по-късно. Вътре предлага същата смела естетика, каквато виждаме и отвън. Комбинацията от авангардна визия и напредничаво инженерство придава на 812 S Sedan усещане за специалност, което и днес изглежда необикновено.
45. Pierce-Arrow Silver Arrow (1933)
Pierce-Arrow Silver Arrow е автомобилен оптимизъм в най-дълбокия период на Голямата депресия. Аеродинамичното му, издължено тяло и интегрирани калници го правят да изглежда като машина от близкото бъдеще, а V12 двигателят позволява скорост до 115 mph – сериозна стойност за началото на 30-те.
Цената също е „футуристична“. Около 10 000 долара – колкото къща и повече – ограничават продажбите до шепа свръхбогати клиенти. Произведени са само пет, а до днес оцеляват три. Silver Arrow остава символ на това, че луксът често мечтае по-голямо, отколкото пазарът може да понесе.
44. Lucid Air Sapphire (2023–)
Lucid Air Sapphire довежда идеята за електрически луксозен седан до крайност. Докато много електромобили гонят минимализъм, Sapphire залага на разкош: колосална мощност, огромен пробег и интериор, който по простор и изработка съперничи на топ германските седани.
С три електромотора и нисък, плосък акумулатор, той ускорява като суперкола, но остава тих и спокоен при крейсерска скорост. Почти безшумната тяга, щедрото място отзад и светлият „стъклен“ салон създават нов тип лукс – по-малко за механична драма и повече за безшевно, почти нереално усилие.
43. Land Rover Range Rover (трета генерация, 2001–2012)
Третото поколение Range Rover е моментът, в който моделът окончателно приема двойната си идентичност: луксозен автомобил и сериозен офроудър в едно. Разработен по време на краткото притежание на Land Rover от BMW, той получава по-съвременни двигатели, по-фин интериор и шаси, настроено и за комфорт, и за проходимост.
Кабината вече прилича повече на салон на лимузина: истинско дърво, мека кожа, задни DVD системи. В същото време редукционна кутия, въздушно окачване и здраво 4×4 означават, че все още може да пресича реки и кални баири. Това поколение превръща Range Rover от инструмент за земевладелци в статус символ на градските улици по целия свят.
42. Panhard et Levassor Dynamic (1936–1940)
Panhard Dynamic е Франция в най-смелия ѝ вид. Дизайнът Streamline Moderne включва вградени фарове, извито стъкло и плавни форми, които карат конкурентите да изглеждат моментално остарели. Най-радикалното решение първоначално е централната позиция на шофьора, с пътници от двете страни.
Под ламарината Dynamic използва самоносеща конструкция и независимо предно окачване – технологии, които ще станат масови много по-късно. В удължената версия с три реда седалки могат да пътуват до девет души в авангардна обстановка. Автомобилът е не просто луксозен – той е подвижна витрина на това, на което е способна една напредничава марка между двете войни.
41. Hispano-Suiza J12 (1931–1938)
Hispano-Suiza J12 бележи завой за марката. По-ранните H-модели са луксозни, но със спортен ръб. J12 върви в другата посока: основната цел са тишина, плавност и внушителни размери.
V12 двигателят е настроен за гладък, бездраматичен въртящ момент, а тежкото шаси с листови ресори е създадено да вози, а не да атакува завои. За пътниците това означава почти пълна изолация от външния свят – истински лукс в епоха на шумни пътища и груби машини.
40. ZiL-4104 (1978–1983)
ZiL-4104 е съветският отговор на държавната лимузина и следва свои собствени правила. Произвеждан в микроскопични серии за политическия елит, той не гони западни модни линии или последни технологии. Вместо това залага на консервативен, „пластов“ дизайн и масивен, непретенциозен V8.
Това, което го прави луксозен, е мащабът и присъствието. Това е един от най-дългите и тежки седани в света, а задните седалки са по-скоро салон, отколкото просто място за сядане. Макар да му липсва финесът на западните конкуренти, той въплъщава различно разбиране за лукс: власт, изразена чрез размер и недостъпност.
39. Lancia Lambda (1922–1931)
Lancia Lambda е един от първите автомобили, в които инженерните иновации са част от самия лукс. Винченцо Ланча въвежда редица „първи“: самоносещ корпус, независимо предно окачване и спирачки на четирите колела – в епоха, в която повечето коли са още върху рама с твърди мостове.
Компактният V4 двигател спестява тегло и място, позволявайки по-елегантна каросерия и по-добро поведение на пътя. Да притежаваш Lambda означава да се радваш не само на комфорт и стил, но и на по-гладко, контролирано возене от почти всичко друго на пътя. В този смисъл тя предвещава начина, по който днес луксозните автомобили продават технология като част от преживяването.
38. Jaguar Mark 2 (1959–1967)
Jaguar Mark 2 е една от малкото седани, които изглеждат толкова добре, колкото и се карат. Със своето закръглено купе, тънки колонки и компактни пропорции, той става редовен „участник“ в британски филми и сериали – любим автомобил и на детективи, и на престъпници.
Под капака 3,8-литровият редови шестцилиндров мотор, близък роднина на този в E-Type, дава сериозна динамика. Интериорът с полирано дърво, кожени седалки и падащи „пикник масички“ за задните пътници носи типичния британски чар. Моделът замъглява границата между спортен и луксозен автомобил и затвърждава слогана на Jaguar „grace, pace and space“ – грация, скорост и простор.
37. Packard Twelve Convertible Sedan (1933–1939)
През 30-те Packard вече е синоним на американски лукс, а Twelve стои на върха на гамата. Версията Convertible Sedan предлага удоволствието на открития покрив, комбинирано с внушителното присъствие на формална лимузина – рядко и изключително ефектно съчетание.
V12 двигателят на Packard работи гладко, а ръчната изработка е толкова прецизна, че дори на пръв поглед незначителни детайли изглеждат като малки произведения на изкуството. Клиентите често поръчват каросерията при каросеростроители, превръщайки всеки автомобил почти в уникат. Twelve е връх на ръчния американски лукс преди масовото производство да промени завинаги индустрията.
36. Cadillac Eldorado Brougham (1957–1958)
Eldorado Brougham е моментът, в който Cadillac решава, че „топ модел“ не е достатъчно. Ръчно сглобяван в ограничени бройки, той струва почти двойно спрямо стандартния Cadillac и предлага функции, които граничат с абсурд за времето си: въздушно окачване, седалки с памет, пълна електрика, както и детайли като магнитни чаши за уиски и ароматизатор за дамски парфюм.
Покривът от неръждаема стомана, каросерията без средни колонки и задните „самоубийствени“ врати го отличават дори сред фееричната стилистика на 50-те. Много от удобствата му по-късно ще станат стандартни в обикновени автомобили, но през 1957 г. този Cadillac изглежда като автомобил от бъдещето.
35. Volkswagen Phaeton (2001–2016)
Phaeton е това, което се случва, когато компанията на „Костенурката“ реши да построи конкурент на Mercedes S-класа. Фердинанд Пиех поставя почти маниакални изисквания за твърдост, комфорт и динамика. Резултатът е седан с скромен дизайн, но със силно сложна и изискана конструкция.
Въздушно окачване, опционално 4х4 и дори 6,0-литров W12 двигател превръщат Phaeton в истински флагман по поведение. Интериорът е изпълнен с качествени материали и фини детайли, които спокойно биха стояли и в Bentley (марка, с която Phaeton споделя част от архитектурата си). Продажбите са слаби, отчасти заради емблемата, но моделът доказва колко далеч може да стигне инженерната амбиция на VW.
34. Bentley Mulsanne (2010–2020)
Съвременният Mulsanne отбелязва завръщането на Bentley към собствен флагман, разработен от нулата, вместо да споделя платформа с Rolls-Royce. Дългият капак, изправената решетка и мускулестите форми му дават внушителна стойка, а салонът демонстрира ръчно шита кожа, огледално подреден фурнир и ниво на персонализация, граничещо с „bespoke“.
Под предния капак се намира последната версия на легендарния 6,75-литров V8 на Bentley, модернизиран, но все така с огромен въртящ момент. Това е автомобил, който е еднакво подходящ да бъдеш возен в него, и да го караш сам. Mulsanne доказва, че Bentley все още може да играе на най-високото стъпало на лукса.
33. Bentley Turbo R (1985–1997)
Bentley Turbo R взима класическата формула Rolls/Bentley – голям, изправен седан с „плуващо“ возене – и добавя сериозна мощност. Турбокомпресорен V8 го превръща в бърза магистрална ракета, а по-стегнатото окачване и самонивелиращите амортисьори подобряват контрола на купето.
Въпреки механичните промени, интериорът остава старосветски: дълбоки кожени кресла, дебели килими и повече дърво, отколкото в дневна. Контрастът между почти викторианския салон и сериозната динамика дава на Turbo R уникален чар. Той доказва, че купувачите на лукс могат да оценят и малко „палаво“ поведение заедно с разкоша.
32. Bentley 8 Litre (1930–1932)
8 Litre е най-грандиозното изявление на W.O. Bentley: колосално голям и мощен автомобил, който засенчва почти всичко друго на пътя. Редовият шестцилиндров двигател с работен обем осем литра без усилие задвижва огромни, поръчкови каросерии със скорост и изящество.
Целта на Bentley е да създаде най-добрия автомобил в света – и по много показатели успява. Той предлага високоскоростен комфорт, добро поведение и салон, пригоден към вкуса на всеки собственик. Но е и крайно скъп за производство и покупка. Днес 8 Litre е едновременно връх и символ на марка, опитала да стигне твърде далеч в трудни времена.
31. Bugatti Type 57 (1934–1940)
Type 57 е гръбнакът на гамата на Bugatti през 30-те години, с множество варианти: седани, купета и легендарните Atlantic и Atalante. Всички споделят изискан редови осемцилиндров двигател и шаси, което балансира комфорт и динамика.
Каросерии от известни каросеростроители превръщат 57 в платно за едни от най-красивите автомобилни форми в историята. Дори като седан Type 57 е елегантен и с невероятно присъствие. Моделът съчетава състезателния опит на Bugatti с желанието за голям, стилен туристически автомобил.
30. Bentley Speed Six (1926–1930)
Bentley Speed Six показва как автомобил, създаден за състезания, може да бъде и отлична луксозна машина. Редовият шестцилиндров мотор с горен разпределителен вал е настроен едновременно за мощност и плавност, а шасито може да носи както състезателни, така и изискани каросерии.
На пистата моделът печели два пъти 24-те часа на Льо Ман. На пътя може да поддържа висока скорост със спокойствие, до което малко конкуренти достигат. Собствениците могат да го преживяват както от волана, така и от задната седалка – ранна форма на истинска комбинация между лукс и моторспорт.
29. Hispano-Suiza H6 (1919–1933)
H6 е един от най-завършените автомобили на междувоенния период. Редовият шестцилиндров двигател с горен разпределителен вал е конструиран с почти авиационна прецизност: коляновият вал се изработва от масивен блок стомана и се полира до съвършенство, използват се екзотични материали и педантична обработка.
С подходяща каросерия H6 може да служи като шофьорска лимузина през седмицата и като спортна машина за изкачвания и състезания през уикенда. Този двоен характер го прави любимец на богати шофьори, които очакват автомобилът им да бъде и луксозен, и вълнуващ.
28. Rolls-Royce Silver Ghost (1906–1926)
Silver Ghost изгражда легендата на Rolls-Royce. Той придобива репутация за почти непоклатима надеждност и механична тишина в епоха, когато повечето автомобили тракат, дрънчат и се чупят често. Инженерите на Rolls стигат до абсурдни усилия в преследването на плавност, включително ръчно „полиране“ на мостове и компоненти.
Много екземпляри са каросирани като лимузини или туристически коли, а по-късно служат и като бронирани автомобили. Фактът, че една платформа може убедително да играе и двете роли, казва всичко за здравината и гъвкавостта, които стоят в основата на аурата на Silver Ghost.
27. Rolls-Royce Silver Shadow (1965–1976)
Silver Shadow е стъпката на Rolls-Royce в модерната ера. Той преминава към самоносеща конструкция, независимо окачване и дискови спирачки на четирите колела. В сравнение с по-ранните модели е по-компактен и по-лесен за шофиране, замислен толкова за собственици-шофьори, колкото и за шофьори-професионалисти.
Дизайнът му е чист и ненатрапчив, което привлича рок звезди и актьори, както и традиционни аристократи. Под ламарината сложни хидравлични системи осигуряват „плаващо“ возене, каквото клиентите на Rolls очакват. Shadow разширява аудиторията на марката и пренаписва представата за „практичен“ Rolls-Royce.
26. Tucker 48 (1947–1948)
Tucker 48 е подвижен манифест на иновациите. Престън Тъкър си представя по-безопасен и по-модерен семеен седан: с двигател отзад, омекотено табло, чупещо се предно стъкло и централен фар, завиващ с волана. Мощността идва от опозитен шестцилиндров мотор със самолетен произход.
Проблеми в производството, финансови затруднения и правителствен натиск погубват компанията след около 50 произведени коли. Но идеите на Tucker – защита при катастрофа, по-добра видимост, интегрирана безопасност – отекват в индустрията години наред. Днес всяка оцеляла кола е едновременно колекционерска светиня и напомняне, че смелите луксозни проекти не винаги оцеляват.
25. NSU Ro 80 (1967–1977)
NSU Ro 80 изглежда като автомобил от бъдещето при своя дебют – и наистина е такъв в много отношения. Елегантната, аеродинамична каросерия, големите стъклени повърхности и чистите линии предвещават дизайн тенденции, които ще станат масови чак през 80-те и 90-те.
Компактният роторен двигател позволява тази форма и придава плавен, „турбинен“ характер. За съжаление ранните проблеми с надеждността на уплътненията подкопават репутацията и допринасят за краха на NSU. Като луксозен седан, който поставя акцент върху инженерни иновации, комфорт и модерен дизайн, Ro 80 изпреварва времето си с десетилетия.
24. Monteverdi High Speed 375/4 (1971–1976)
Monteverdi High Speed 375/4 е свръхрядък швейцарски отговор на идеята за четириврат суперлуксозен седан. Дългата, ъгловата каросерия от италианското ателие Fissore излъчва въздържана елегантност, а под капака голям Chrysler V8 осигурява типично американски въртящ момент и надеждност.
Интериорът е създаден за клиенти, които предпочитат да бъдат возени. Задните пътници могат да поръчат телевизор и пълен бар, облечени в кожа и дърво. С около 30 произведени екземпляра моделът стои на крайната граница на ексклузивността – бутиков опит да се съперничи на Rolls-Royce и Maserati по строго персонализиран начин.
23. Facel Vega Excellence (1958–1964)
Facel Vega Excellence съчетава френски стил с американска мощ. Каросерията комбинира остри линии, перки и „безколонен“ профил със задни врати, отварящи се назад, които разкриват широк, драматичен отвор към салона.
Вътре атмосферата напомня повече на парижки салон, отколкото на класически седан, а под капака Chrysler Hemi V8 осигурява безгрижно ускорение. Произведен в минимални количества и каран от художници, звезди и държавни лидери, Excellence въплъщава един изчезнал тип лукс – гламурен, космополитен и ярко индивидуален.
22. Tatra 77 (1934–1938)
Tatra 77 е един от първите сериозни опити за аеродинамичен луксозен автомобил. Със своята капкообразна форма, задно разположен, въздушно охлаждан V8 и перка на задния капак, той изглежда и се държи различно от всичко друго на пътя.
Ниското челно съпротивление позволява високи крейсерски скорости, но задното теглово разпределение и окачването със „люлеещи се“ полуоски го правят коварен на лимита. Истории за германски офицери, катастрофирали с Tatра при висока скорост, се превръщат част от легендата. Днес 77 се помни като смел, макар и несъвършен експеримент в комбинирането на аеродинамика и лукс.
21. Maserati Quattroporte I (1963–1969)
Първият Quattroporte взима състезателната техника на Maserati и я облича в четириврат костюм. V8 двигателят, произхождащ от състезателните 450S, и каросерията на Пиетро Фруа, изработена от Vignale, предлагат висока скорост и висока естетика в едно.
В епоха, когато повечето луксозни седани залагат на мекота и изолация, Quattroporte предлага опит, близък до този на италианско GT за цялото семейство. Може да крейси комфортно, но награждава и по-динамично каране. Така той поставя шаблона за съвременните спортно-луксозни седани.
20. Cadillac V-16 (1930–1940)
Cadillac V-16 е едновременно маркетингов трик и инженерна демонстрация. Шестнадесетцилиндровият двигател е шедьовър на плавността, с огромно внимание към намаляване на шум и вибрации. Клиентите поръчват каросерии от най-добрите майстори и получават едни от най-внушителните американски автомобили.
Сложността и цената ограничават продажбите, особено след началото на депресията. Но като изявление за възможностите на Cadillac – и като начин да се изпреварят съперници с V12 – моделът изпълнява задачата си. V-16 затвърждава мястото на марката в луксозната йерархия.
19. Bugatti Type 41 Royale (1927–1933)
Royale е опитът на Bugatti да построи най-луксозния автомобил в света, без грам мисъл за практичност. 13-литровият редови осмак, колосалното междуосие и титаничното присъствие го правят по-скоро подвижен трон, отколкото кола.
Времето е кошмарно. Голямата депресия и астрономическата цена означават, че почти няма купувачи. Създадени са само шепа екземпляри, а неизползваните двигатели отиват на локомотиви. Днес Royale остава най-крайната проява на предвоенен лукс – екстравагантен, прекомерен и незабравим.
18. BMW X5 (първо поколение, 1999–2006)
Първото X5 помага да се нормализира идеята за луксозен SUV, който не е просто джип с кожа. BMW цели да създаде автомобил, който се кара като неговите седани, но предлага пространството и практичността на офроудър. Резултатът се усеща повече като висок 5 Series, отколкото като класически 4×4.
Влиянието му е огромно. X5 показва, че клиентите са готови да платят цената на премиум седан за кола с висока позиция на седене, усещане за сигурност и всекидневна функционалност – без да жертват удоволствието от шофирането. Така моделът помага да се оформи сегментът, който днес доминира луксозните продажби.
17. Hudson Hornet (1950–1954)
Hudson Hornet комбинира ниско „step-down“ шаси с мощен редови шестцилиндров двигател и така се превръща в един от първите истински „спортни седани“. Управлението и динамиката му го правят страшилище в ранните години на NASCAR, където побеждава V8 конкуренти, въпреки по-малкия брой цилиндри.
На улицата предлага комфорта и пространството, които купувачите очакват от голям американски автомобил, но с по-остро и модерно усещане зад волана. Този двоен характер го превръща в важен предшественик както на спортния седан, така и на muscle car-а, с ясно американски прочит на лукса.
16. Lincoln Continental (1960–1969)
Четвъртото поколение Lincoln Continental – особено ранните версии със „самоубийствени“ задни врати – спасява марката от пропастта. След серия добре направени, но визуално спорни модели и слаби продажби, Lincoln се нуждае от нещо чисто, изискано и запомнящо се.
Новият Continental дава точно това. Рязкото „бръсначено“ оформление, тънките колонки и дългата, ниска стойка го превръщат в мигновен дизайн-класик. Интериорът е сдържано елегантен, а не бароково претрупан. Като луксозен автомобил Continental излъчва увереност, без да крещи – точно това, което марката има нужда, за да оцелее.
15. Maybach Zeppelin (1931–1939)
Maybach Zeppelin е германският лукс в най-внушителната му форма. Огромните V12 двигатели, родствени с тези в дирижаблите, и масивното шаси го правят по-скоро малък камион по маса – но отвътре е салон като палата.
Необходим е специален шофьорски лиценз заради теглото, а хидравличната скоростна кутия предлага необичайно много предавки напред и назад. Zeppelin е „прекалено“ във всяко отношение, което именно го прави толкова ярък пример за предвоенен ултралукс.
14. Duesenberg Model J (1928–1937)
Duesenberg Model J е американският отговор на големите европейски луксозни марки. Редовият осемцилиндров мотор разполага с технологии, които са напредничави за времето си, и дава повече мощност от много конкуренти. Шасито е свръхздраво и позволява огромни, богато украсени каросерии.
Зад волана или на задната седалка основното усещане обаче не е за груба мощ, а за безпр effortност. Колата може да се движи много бързо, но тежкото, спокойно поведение кара скоростта да изглежда почти обикновена. „It’s a Duesy“ става нарицателно за нещо изключително неслучайно.
13. Land Rover Range Rover (първо поколение, 1969–1996)
Първият Range Rover започва като сравнително утилитарен триврат модел, но постепенно се изкачва нагоре по луксозната стълбица. През дългия производствен цикъл получава по-скъпи интериори, по-мощни двигатели и повече удобства, запазвайки офроуд способностите си.
До 80-те и 90-те кожени седалки, дърво и въздушно окачване вече го превръщат в любимия „позлатен“ 4×4 за земевладелци и градски жители. Той доказва, че автомобил, създаден да мачка кал, може да служи и като луксозен символ пред ресторанти и театри.
12. Jaguar XJ12 (1972–1973)
Jaguar XJ12 взима красивата XJ лимузина и ѝ дава сърце, достойно за гран турер: 5,3-литров V12, произлизащ от състезателни програми. Така се ражда един от най-гладките и мощни луксозни седани на своето време – поне на хартия.
На практика сложността и нуждата от охлаждане го правят капризен, особено в горещи и задръстени градове. Собствениците му обаче често прощават това, защото колата има чар: начинът, по който изглежда, начинът, по който звучи, и усещането, че караш нещо смело и амбициозно, макар и не съвършено.
11. Voisin C25 Aérodyne (1934)
Voisin C25 Aérodyne е френски Art Deco в чист вид. Габриел Воазен, авиационен пионер, пренася самолетното мислене в автомобилния дизайн: леки конструкции, аеродинамични форми и фокус върху модернизъм, а не върху орнаментика.
Плъзгащ се покрив може да отвори почти целия таван, превръщайки купето в светъл, отворен салон. Вътре шарени текстили и стъклени детайли заменят традиционната кожа и дърво. За клиенти, които искат нещо по-авангардно от Rolls или Hispano-Suiza, Aérodyne предлага напълно различна визия за лукс.
10. Aston Martin Lagonda (1976–1989)
Aston Martin Lagonda изглежда като автомобил от научна фантастика. Рязко „оригами“ купе, безкраен капак и изчистени повърхности го отличават от всичко друго на пътя. Вътре ранните серии предлагат цифрови прибори и „тап-сензорни“ контроли, обещавайки космически опит.
В реалността електрониката е ненадеждна и често заменяна с аналогови уреди. Но амбицията на Lagonda – да комбинира голям V8 и спортно наследство с драстичен стил и високи технологии – улавя специфична идея за лукс от 70-те и 80-те: дръзък, експериментален и малко луд.
9. Mercedes-Benz 500E (1991–1994)
Mercedes 500E (по-късно E 500) е скрит хот род в бизнес костюм. Разработен в сътрудничество с Porsche, той взима здравото шаси на W124 E-класа и вмъква 5,0-литров V8 от SL roadster. Каросерията трябва да бъде леко разширена, а сглобяването частично се извършва в заводите на Porsche.
Отвън само леко раздути калници и по-ниска стойка подсказват потенциала. Вътре остава спокоен, добре обзаведен Mercedes. В движение комбинира мощна тяга, прецизно управление и стабилност за неограничени аутобани. 500E дефинира нов тип лукс: качество и солидност на първо място, показност – на второ.
8. Lexus LS 400 (1989–1994)
Lexus LS 400 е „лунният проект“ на Toyota. За да стартира Lexus, компанията инвестира огромни ресурси в разработката на седан, който да се изравни – или да надмине – Mercedes S-класа по рафинираност и надеждност. Резултатът е 4,0-литров V8 флагман, който е изключително тих, безупречно сглобен и впечатляващо издръжлив.
Дизайнът е консервативен нарочно; Toyota иска автомобилът да изглежда познат за европейски и американски клиенти. Под повърхността инженерството е всичко друго, но не и скромно. LS 400 принуждава утвърдените марки да преосмислят стандарта и доказва, че нов играч от Япония може да играе в най-високата лига на лукса.
7. Toyota Century (1997–2017)
Toyota Century е антитезата на шумния, показен лукс. Създаден основно за японския политически и бизнес елит, той разчита на дискретни детайли, а не на крещящи емблеми. Лакът се полира ръчно. Интериорът често разчита на вълнена тапицерия вместо кожа, защото е по-тиха и удобна.
През повечето си живот моделът използва един от прекрасните V8 на Toyota, а в това поколение марката разработва и V12 – единственият сериен 12-цилиндров двигател, правен в Япония. Ролята на Century е ясна: не е за да впечатлява непознати, а за да накара важните хора вътре да се чувстват уважавани и спокойни.
6. Tesla Model S (2012–)
Tesla Model S променя разговора за електрическите автомобили. По-ранни EV модели имат смисъл като експерименти или градски коли, но Model S предлага дълъг пробег, зверско ускорение и минималистичен салон, облечени в елегантно fastback купе.
Истинският лукс тук не е в кожата или дървото, а в преживяването: да се будиш всяка сутрин с „пълен резервоар“ от контакт вкъщи, да ползваш проста, голяма централна екранна система и да се наслаждаваш на почти безшумна мощ. Мрежата Supercharger адресира проблема с пробега по начин, който никой конкурент не е постигнал. Каквито и да са особеностите ѝ, Model S поставя нов стандарт за това какво може да бъде съвременният луксозен седан.
5. Mercedes-Benz 450SEL 6.9 (1975–1980)
Mercedes 450SEL 6.9 взима вече впечатляващия W116 S-клас и го превръща във флагман, граничещ с прекалено – в добрия смисъл. 6,9-литровият V8 осигурява огромен въртящ момент, а хидропневматичното окачване изглажда неравности и запазва спокойствие дори при висока скорост.
Той въвежда или популяризира технологии като ABS в луксозния сегмент и дава на водача усещането, че нищо на пътя не може да го разклати. За кратко време 450SEL 6.9 може би наистина е „най-добрият автомобил в света“ – кола, показваща какво се случва, когато инженерите на Mercedes гонят съвършенство при минимални компромиси.
4. Isotta Fraschini Tipo 8A (1924–1931)
Isotta-Fraschini строи автомобили за клиенти, които искат да засенчат дори собствениците на Rolls-Royce. Tipo 8A с дългия си капак, редовия осемцилиндров мотор и екстравагантни каросерии се откроява във всяка компания. Той е толкова моден аксесоар, колкото и средство за придвижване.
Инженерно моделът е напредничав, с ранно въвеждане на спирачки на четирите колела и внимание към мощност и плавност. Истинският лукс тук обаче е в нагласата: уверен, без извинения, готов да премине границата на „достатъчно“.
3. BMW M5 (E28, 1984–1988)
Първият M5 доказва, че истински „driver’s car“ не е нужно да бъде купе. Монтирайки двигателя от суперколата M1 в сравнително обикновен 5 Series, BMW създава седан, който може да вози четирима в комфорт и същевременно да се състезава със спортни екзотики.
Външният вид е сдържан – без див бодикит, само по-различни джанти и детайли. Интериорът добавя по-спортни седалки и дискретни M акценти в познатата кабина. Посланието е ясно: лукс и висока динамика не се изключват. Можеш да имаш и двете в една на пръв поглед „нормална“ кола.
2. Citroën DS 19 (1955–1975)
Citroën DS изглежда като чуждестранен обект при дебюта си – и донякъде още изглежда така. Тялото с меки линии, покрити задни колела и гладка форма кара автомобила да изглежда сякаш е паднал от бъдещето. Под каросерията хидропневматичното окачване регулира височината и поглъща неравности по начин, който никой друг не предлага, а дисковите спирачки и предното предаване подобряват безопасността и управлението.
DS е икона на дизайна и подвижна демонстрация на френската инженерна фантазия. За много собственици истинският лукс не е в кожата или електрическите екстри, а в усещането да „летиш“ по пътя, изолиран от грубите повърхности и ежедневния хаос така, както никой друг автомобил не успява.
1. Rolls-Royce Phantom VII (2003–2012)
Rolls-Royce Phantom VII има гигантска задача: да рестартира марката под собствеността на BMW, без да загуби магията на името. И напълно успява. Огромната решетка, дългият капак и „coach doors“ (задни врати, отварящи се назад) напомнят класически модели, а пропорциите и повърхностите са свежи и съвременни.
В салона традиционното майсторство – истинско дърво, дебели вълнени килими, ръчно шита кожа – се комбинира със съвременни удобства и почти безшумен V12. Phantom VII превръща всяко пътуване в церемония, независимо дали си зад волана или на задната седалка. Той не просто връща Rolls-Royce на върха, а пренаписва представата за ултралукс в XXI век – и затова заслужено заема първо място в този списък.
