Много по-голямо от 7 Series E32 от онези дни.
В края на 80-те години BMW предприе амбициозно пътуване, за да предефинира върха на луксозните седани. Компанията предвижда превозно средство, което ще надмине разкоша и мащаба на съществуващата серия 7, като се стреми да създаде един наистина изключителен модел. Това доведе до създаването на “Златната рибка”, неофициално наречена “Супер Седем”, през 1988 г. Оборудван с V-16 двигател, Златната рибка постави нов еталон за инженерната мощ на BMW.
Приказката обаче не свършва дотук; второ, по-секретно превозно средство последва през 1990 г. Тази кола, която остава в тайна от десетилетия, наскоро се появи отново на Techno-Classica Essen, предизвиквайки подновен интерес и интриги.
Любопитството ни накара да изследваме BMW за подробности относно тази по-малко известна, втора итерация на проекта V-16. Автомобилът, сглобен през 1990 г., носеше вътрешното обозначение 750iL V-16 “Златна рибка”. Проектът беше ръководен от Бойк Бойер, дизайнерът-визионер, който по-късно създаде серията E38 7, пусната на пазара през 1994 г.
Тази връзка обяснява естетиката на автомобила, която изглежда като стилистичен мост между моделите E32 и E38. За разлика от своя предшественик, този седан се отличава с алуминиева каросерия, подобряваща нейната структурна цялост и намалявайки теглото.
В сърцето на този внушителен седан беше страхотен 6,6-литров V-16 двигател, еволюция на “M70” V-12, използван в съвременния 750i E32. Докато стандартната серия 7 от онова време произвежда респектиращите 296 конски сили, този V-16 прототип осигурява впечатляващите 348 конски сили при 5000 об./мин.
Мощността се предаваше към колелата чрез петстепенна автоматична скоростна кутия. Максималната скорост на седана беше електронно ограничена на 155 мили в час, малко по-ниска от предшественика му със 174 мили в час.
В сравнение с оригиналния V-16 Goldfish, версията от 1990 г. представя по-усъвършенстван профил. Той избягва изпъкналите хриле от фибростъкло и въздуховодите, които украсяваха задните калници на по-ранния модел, които бяха необходими за охлаждане на масивния двигател.
Дизайнерският екип успешно препозиционира охладителната система, решавайки пространствените предизвикателства, които първоначално бяха наложили тези модификации. Това усъвършенстване бележи значителна еволюция в дизайна и функционалността на автомобила.
Златната рибка от 1990 г. беше значително по-голяма от моделите от серия 7 от онази епоха, с дължина 214,5 инча. Това го направи по-голям дори от моделите от сегашното поколение, въпреки че беше малко по-тесен и нисък.
Горе-долу по същото време се говореше, че Mercedes работи върху 8.0-литров W-18 двигател за W140 S-Class, а по-късно дори по-спекулативни проекти като 15-литров V-24 за Maybach. Тези проекти обаче така и не достигнаха производство.
Въпреки забележителните инженерни постижения, демонстрирани с V-16 двигателите, BMW в крайна сметка преустанови тяхното развитие. Предвижданият нов флагмански модел над серия 7 никога не се материализира, до голяма степен защото търсенето на пазара се промени.
Въпреки това духът на иновациите продължава и в средата на 2000-те BMW обмисля V-16 за Rolls-Royce в новото си дъщерно дружество. Въпреки че са разработени прототипи като 100 EX и 101 EX, те също никога не са напреднали отвъд концептуалния етап.
В обобщение, нахлуването на BMW в технологията V-16 в края на 1980-те и началото на 1990-те години представлява завладяващ поглед към това, което можеше да бъде. Той демонстрира период на смели експерименти и напреднало инженерство, който продължава да пленява както автомобилните ентусиасти, така и историците.
